Всичко това, което гледаме в този клип, е част от българското минало. Спомени за нашите предци, за хората, които са загинали за това, което ние днес рушим и плюем. "Ние" - какво разбирам под това местоимение? Ние сме всички тези, които се наливаме с алкохол по улиците, които унищожаваме природата с боклуци, хвърлени навсякъде, които мразим всичко, което е извън нашите интереси. Виждали ли сте някое чисто кътче напоследък? Виждали ли сте, да речем, кофа за боклук, от която не преливат отпадъци? Или квадратен метър площ без дори един смачкан фас? Е, всичко това сме НИЕ. Съсипваме родината си. Нашата майка България. Нашето родно място, където сме родени, израснали, където учим и (се стараем да) се развиваме.
Забелязвали ли сте колко неграмотни деца има? Не искам да изтъквам примери, но дори тук, в този форум, забелязвам ежедневно десетки правописни и граматични грешки. Защо сме такива? Защо на никой не му пука как растат нашите деца? Учителите, които ни обучават, работят с досада, избутват единия месец, за да получат мизерната си заплата и да преминат към поредния омразен месец. И до кога така? Кога хората ще започнат да работят с удоволствие? Кога ще започнем да се трудим за това, че ни харесва професията, която сме си избрали, а не за това, че ни плащат?
Питам се.. Дали някога политиците ще спрат да ни лъжат, да крадат от нас? В крайна сметка народът ги избира, за да бъде управляван от тях, да може да разчита на тях. Кажете ми, ако нямаме доверие на най-висшата сила в държавата (или поне като такава се води), на кого другиго ще се доверяваме? На мизерните местни управници ли, които се стараят да спечелят по някой лев повече? На лъжците, които ни заобикалят и ни задушават ли? Нали така е и в природата - ако едно звено изчезне, другите също започват да губят силата си, почват да бледнеят..
Питали ли сте се има ли друга такава страна по света? Където хората не ги е грижа един за друг и единствената им цел в живота е да съсипват това, което останалите за изградили с труд? Е, отговорът е, че няма друга подобна "идилия" в целия свят, освен може би в Третия свят. Но нима за това са се били нашите герои - за мизерията и циганията, в която живеем? Едва ли..
Дали се гордея с днешна България? Не, определено не съм горда. Но не кой друг, а именно НИЕ, можем да оправим положението. Никой друг няма да се наеме с тази задача. Този процес от преминаване от бедност и мизерия към по-големи заплати и по-спокоен живот, зависи от нас. Но не от тези "нас", които описах по-горе - наркоманите, циганите, управниците. А от НАС, които можем да се вземем в ръце и да си поместим д-то, за да се промени нещо в тая родна земя. И може би тогава ще можем да се гордеем не само с родината си, а и със самите нас - защото сме постигнали нещо и сме били участници в подобряването на стандарта..