Беше лето 1994-то, пътувам си я по направление Враца-Медковец, попийвам си натурално сокче от хмел, четаем си вестниче, ама от време на време фръгам по едно око къде деколтетата на двете девойчета срещу мене, па са чудим гърдите им дали са повече скрити или повече открити. А они с нежните си пръстчета най-калутурно чоплеа семки и пюваа на пода, две възмутено-плетящи бабки разискваа актуални тенденции у сериалу “Докато свят светува”. Я с удоволствие слушах тия жизненоважни факти, коги треня с яко скръцанье и клатенье са запре у Централна гара Бойчиновци. Врааата на вагоня се отпецна с тресък и един познат глас са прозина къде непознат човек в калиндору :
-Ей, яла тука! Помогни ми с кашоня, бе!
-Господине, аз съм служител на БДЖ! - отвърна минаващият в този момент кондукрор.
-Е я кво да напраа? Да ти отвора една руса бира? /бира в зелена бутилка/. Подземи тоа кашон, че е плън с пиленца, да ги не разтръвим.
-Г-не, вие така ли блъскате вратата вкъщи?
- Божеее, ми къ мислиш ти? Дом нема врата, дек не съм ги бушил. Викам дръж кашоня, че ма преклендзи, бе! Глух ли си?
-Добре, ето помагам Ви и сега влизайте навътре.
-Добре бе, нема проблеми.
Награби кашоня с пиленца и тръгна по коридора. Тамън да ма подмине и стана тава къде ми са най-нещеше-виде мъ......
-Еееееееей, Джинги Би, къде одиш бе? Абе ти като ма видиш, не моа ли а съ развикаш, а съ разсвиркаш, да видат ората че сме си наши и съ познаваме. Оти са праиш на толко клутурен, сак че кенефа ти а плън с книги? Ама къ и даа, кво прайш ти?
-Добре съм.
-Реже ли чикията?
-Реже.
-Леко да не порежеш неко невеста!
-Не се притеснявай.
-Я съ не притеснявам .....
У тава време съгледа бабките и младите девойчета, они тамън беа изчоплиле семките.
-Бабички, я са сгъстете малко. Кво сте съ изпружиле, сак че ше ви опеват?! А имайте маленко клутура, аааман начи. Нема къде да седне човек.
Бабките се свиа завалишките на место, колко за полвин човек.
Ценко /така се казваше тази личност/ седна до до мен и срещу едното девойче. Огледа ги обаче и двенките от гор до дол, па после метна кашоня горе у багажното отделение.
-Мале па младото си а младо, ягле къ му са опънала кожата като на пионерско барабанче. Бой са онаа голема палка и те така. Тцтцтцт... тццц.
Двете момичета се смутиха и взеха да гледат като пред дебютно посещение у кабинета на гинекологу. Ценко се обърна към мене :
-Ти кво глеъш бе, сбръкания? Фръгай съ, я ако бе 20 годин по-млад да съм полетел като чукле без дръжка..... Децааа, я съ бъзикам. Я съм из друго поколение, ниа сме ора с морал, я така са ма училе...
Па съгледа чурупките от семки ...
-Глей ги бе, свинье със свинье/момичетата потрепнаха, а бабите се смалиха/. Абе къ моа да има такива ора, бе? Абе тава да съм ги видел, да съм фанал, да съм го из гащите извадил и бой през пръицата. После бой, па секс, па па бой, па па секс /момичетата бяха бели като платно, а бабките не дишаха/. И накрая изфръганье през джаму.
-Ами ако са момчета? – смирено попитах аз.
-Нема момичета, нема момчета. Само бой и секс, я ората ги не делим на наши и ваши. Я СИ ИМАМ МОРАЛ И СИ ИМАМ ПРИНЦИПЕ.
... Ценко беше чул думата морал и постоянно я използваше от няколко месеца, Ценко беше принципен човек /половината си живот прекара в затвора/, беше и много морален /биеше всичките си роднини наред/, нооо ..... аз съм сигурен, че това беше последното чоплене на семки във влака от страна на тези девойки.
