- Joined
- Jul 5, 2009
- Messages
- 164
- Reaction score
- 20
животът не се мери с броя вдишвания,а с моментите които спират дъха ни!
джордж гарлин
когато съпругата на джордж гарлин починала,гарлин-извесният груб и устат комик от 70-те и 80-те години-написал тази невероятно изразителна мисъл.
"парадоксът на нашето време е,че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали,но тесни възгледи.харчим повече,но имаме по-малко
купуваме повече,но се радваме на по-малко.имаме по-големи къщи и по- малки семейства,повече удобства,но по-малко време.
имаме повече образование,но по-малко разум,повече знания,но по-лоша
преценка,имаме повече експерти,но и повече проблеми,повече медицина
но и по-малко здраве.
пием твърде много,пушим твърде много,харчим твърде безотговорно,смеем
се твърде малко,шофираме твърде бързо,ядосваме се твърде лесно,лягаме
си твърде късно,събуждаме се твърде уморени,четем твърде малко,гледаме
твърде много телевизия и се молим твърде рядко.увеличихме притежанията
си,но намалихме ценностите си.говорим твърде много,обичаме твърде рядко
и мразим твърде често.
знаем как да преживяваме,но незнаем как да живеем.добавихме години към
човешкия живот,но не добавихме живот към годините.отидохме на луната и се върнахме,но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия
съсед.покорихме космически ширини,но не и душевните.правим по-големи не-
ща,но не и по-добри неща.
пречистихме въздуха,но замърсихме душата.подчинихме атома,но не и
предразсъдъците си.пишем повече,но научаваме по-малко.планираме повече,но постигаме по-малко.научихме се да бързаме,но не и да чакаме.правим нови компютри,които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било,но общуваме все по-малко.това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане,големите мъже и дребните души,лесните печалби и трудните връзки.времето на по-големите семейни доходи и повече разводи,по-красиви къщи и разбити домове.
времето на кратките пътувания,еднократните памперси и еднократния морал,връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата,които правят всичко-възбуждат ни,успокояват ни.време в което има много на витрината,но малко в склада.време когато технологията позволява това писмо да стигне до вас,но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете"изтриване".
запомнете,отделете повече време на тези,които обичате,защото те не са с вас завинаги.запомнете,кажете блага дума на този,който ви гледа отдолу нагоре с възхищение,защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.запомнете и горещо прегърнете човека до себе си,защото това е единственото съкровище,което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
запомнете и казвайте"обичам те"на любимите си,но най вече наистина го мислете.целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина,когато идват от сърцето.запомнете и се дръжте за ръце и ценете моментите,когато сте заедно,защото един ден този човек няма да е до вас.
отделете време да се обичате,намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко,което имате да си кажете.
защото животът не се мери с броя вдишвания,които правим а с моментите ,които спират дъха ни.
гарлин е един от малкото хора, които успяват да намерят смисъл в това, което ги е съсипало. човек трябва да се замисли дали всичко се случва просто така, или за всяко нещо си има причина. ницше не напразно е казал, че "това което не ни убива, ни прави по-силни!" и гарлин (както и аз самия, но е твърде лично за обяснение тук) е типичен пример за това!
вие какво мислите???
моля, който не го е прочел цялото да не коментира!
джордж гарлин
когато съпругата на джордж гарлин починала,гарлин-извесният груб и устат комик от 70-те и 80-те години-написал тази невероятно изразителна мисъл.
"парадоксът на нашето време е,че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали,но тесни възгледи.харчим повече,но имаме по-малко
купуваме повече,но се радваме на по-малко.имаме по-големи къщи и по- малки семейства,повече удобства,но по-малко време.
имаме повече образование,но по-малко разум,повече знания,но по-лоша
преценка,имаме повече експерти,но и повече проблеми,повече медицина
но и по-малко здраве.
пием твърде много,пушим твърде много,харчим твърде безотговорно,смеем
се твърде малко,шофираме твърде бързо,ядосваме се твърде лесно,лягаме
си твърде късно,събуждаме се твърде уморени,четем твърде малко,гледаме
твърде много телевизия и се молим твърде рядко.увеличихме притежанията
си,но намалихме ценностите си.говорим твърде много,обичаме твърде рядко
и мразим твърде често.
знаем как да преживяваме,но незнаем как да живеем.добавихме години към
човешкия живот,но не добавихме живот към годините.отидохме на луната и се върнахме,но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия
съсед.покорихме космически ширини,но не и душевните.правим по-големи не-
ща,но не и по-добри неща.
пречистихме въздуха,но замърсихме душата.подчинихме атома,но не и
предразсъдъците си.пишем повече,но научаваме по-малко.планираме повече,но постигаме по-малко.научихме се да бързаме,но не и да чакаме.правим нови компютри,които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било,но общуваме все по-малко.това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане,големите мъже и дребните души,лесните печалби и трудните връзки.времето на по-големите семейни доходи и повече разводи,по-красиви къщи и разбити домове.
времето на кратките пътувания,еднократните памперси и еднократния морал,връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата,които правят всичко-възбуждат ни,успокояват ни.време в което има много на витрината,но малко в склада.време когато технологията позволява това писмо да стигне до вас,но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете"изтриване".
запомнете,отделете повече време на тези,които обичате,защото те не са с вас завинаги.запомнете,кажете блага дума на този,който ви гледа отдолу нагоре с възхищение,защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.запомнете и горещо прегърнете човека до себе си,защото това е единственото съкровище,което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
запомнете и казвайте"обичам те"на любимите си,но най вече наистина го мислете.целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина,когато идват от сърцето.запомнете и се дръжте за ръце и ценете моментите,когато сте заедно,защото един ден този човек няма да е до вас.
отделете време да се обичате,намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко,което имате да си кажете.
защото животът не се мери с броя вдишвания,които правим а с моментите ,които спират дъха ни.
гарлин е един от малкото хора, които успяват да намерят смисъл в това, което ги е съсипало. човек трябва да се замисли дали всичко се случва просто така, или за всяко нещо си има причина. ницше не напразно е казал, че "това което не ни убива, ни прави по-силни!" и гарлин (както и аз самия, но е твърде лично за обяснение тук) е типичен пример за това!
вие какво мислите???
моля, който не го е прочел цялото да не коментира!
