Въй, как ме разтресе, при първата възможност в живота ега не си купя къща. Мога да се похваля, че по джапанки с чорапи по долни гащи, с една тениска, дето едва успях да заграбя в бързината, бях първия пред входа и си говорех с други полу облечени хора и беше напълно нормално
И тук съм първи да се похваля, че съм жив стените бяха като палачинки на вятър !